Кратка историческа разходка
Разположено между трите най-красиви български планини Пирин, Рила и Родопите,село Елешница /760 м. надморска височина/ има древна и славна история.На територията на селото бликат четири лековити минерални извора с различен състав и температура /от 20С до 70С/, което може би предопределя заселването му отпреди хиляди години. През 1983-1985г археологически екип на БАН разкри и проучи селище от новокаменната епоха – 7-6 хилядолетие преди Христа, което означава, че тогавашните му жители са били връстници на Шумерската цивилизация. По-късно е населено от тракийските племена меди и дий, като специалистите сочат, че това е едно от вероятните места на раждане и местоживеене на митичния тракийски певец Орфей. Намираните на различни места древногръцки монети и особено на така наречените филипки (тетрадрахми) – сечени от бащата на Александър Велики – Филип Македонски, са свидетелство, че древна Елада и Македонската империя на Александър Велики са владеели и тези земи.
Тракийското име на града и на крепостта Янфорина (Форуна) е променено от гърците на Илиополис и селището достига разцвет по време на римското присъствие по тия земи. Градът се е простирал от гробищните могили до крепостта “Градището” на едно доста обширно пространство. Навсякъде из района са откривани сребърни диоклетианки, но повече са медните монети, сечени по времето на императорите Гордиан, Диоклетиан /ІІІ, ІV в./. Намирани са делви високи до метър и повече, останки от обикновени глинени съдове, част от фино изработени мраморни колони, плочи с надписи от римско или византийско време, канализация за изтичане на мръсната вода, керамични водопроводи, един от които съществува и днес. През миналия ХХ век в местността “Небуш” е съществувала църква, като до олтарната й апсида е намерена надгробна плоча, която още тогава била изпратена в Софийския археологически музей. Според нея придворна дама от свитата на византийския император Юстиниан І е летувала тук и се е лекувала на минералните извори. По нейна инициатива била построена църква, която носела името на апостол Андрей. Под надписа са изобразени два пауна, застанали един до друг с допрени глави. Надписа е датиран “според първия индиктион, 12 година на Юстиниан и консулството на Флавий Йоан”. Това означава, че надписът е от 12 юни 538 година. От факта че в това селище е дошла да дири здраве една придворна дама от императорския двор на Византия може да се предположи, че то по онова време е било известно не само с близките до него топли минерални извори и със здравия си климат, но и с вътрешната си уредба, сигурност и възможности за защита. При завладяването на тези земи от славянскотото племе “смоляни”, първоначална родина на които се смята Смоленска област – Русия бил разрушен град Илиопол, църквите и крепостите. Впоследствие върху развалините, славяните изградили свое селище с име Небуш, което е останало и до сега. Това наименование може да представлява свободен превод на Илиопол (Илиос – светлина, небесен простор, Небес, та Небуш). По-късно, когато славяните вече приели християнството,те вероятно са издигнали на същото място разрушената от техните деди църква, която просъществувала до първите няколко десетилетия на миналия век, пазена от легенди и поверия.От римско време датира и историята на християнската светица “Св. Варвара”. Според “Жития на българските светци” (том ІІ, София – 1979 г., стр. 152) - “….. гърците търсят тоя град някъде на “изток”, а той бил разположен в нашето разложко поле, гдето сега се намира село Елешница и гдето до днес всенародно се празнува нейната памет най-тържествено. Към 40-те години на миналия век (ХІХ в) известният руски пътешественик инок Партений заварил на Атон живо предание, че “шест дни път на север от Атонската Св. Гора се намира град Неврокоп, а оттам на север още един ден път се намира село Елешница, което някога по гръцки се наричало Илиополис. В това село има баня, наричана Диоскорова, отдето изобилно тече гореща вода. (Странствия инока Парфения – Москва, 1856, стр. 302-303). А в Софийския археологически музей се намират експонати от този древен разложки Илиополис…”